Всичко за комините: видове, поддръжка и правилен избор

Произход и еволюция на комините

Комините играят ключова роля в човешката история още от най-древни времена. Първите примитивни форми на комини датират от времето, когато хората започнали да използват огъня за отопление и готвене в своите жилища. В пещерните общества димът от огнищата просто се извеждал през отвори в тавана или през входа на пещерата. По-късно, в древните цивилизации като римската и китайската, започнали да се прилагат по-организирани структури за отвеждане на дима, което подобрило качеството на живот и безопасността в домовете.

През Средновековието развитието на архитектурата довело до появата на каменни комини, които били изграждани като част от стените на къщите. Това значително намалило задимяването в помещенията и позволило отоплението да бъде по-ефективно. През този период в Европа станали популярни и първите тухлени комини, които били използвани както в замъците на благородниците, така и в по-обикновените домове.

 

С настъпването на индустриалната революция през XVIII и XIX век, комините станали неразделна част от фабриките и големите индустриални комплекси. В този период се появили и металните комини, които предложили нови възможности за по-добра устойчивост и ефективност. Неръждаемата стомана (инокс), която започнала да се използва по-активно през XX век, предоставила революционно решение за изграждане на комини, които са по-издръжливи и лесни за поддръжка.

Днес иноксовите и ламаринените комини се използват широко в модерното строителство и отоплителни системи. Те предлагат гъвкави решения, подходящи за различни типове горива, и са предпочитани заради своята дълготрайност и ефективност. Развитието на тези технологии позволи създаването на леки, но здрави конструкции, които значително подобряват енергийната ефективност и безопасността на сградите.

Комини от инокс

Комините от инокс са висококачествени и издръжливи решения за отвеждане на димните газове. Те са изработени от неръждаема стомана, която има висока устойчивост на корозия, влага и киселинни кондензати. Това ги прави особено подходящи за отоплителни уреди, използващи твърдо гориво, газ или пелети.

Характеристики на материала инокс

Неръждаемата стомана (инокс) е специална сплав, която съдържа желязо, хром, никел и понякога молибден. Хромът придава устойчивост на корозия, като образува защитен оксиден слой върху повърхността на метала. Никелът допълнително подобрява здравината и устойчивостта на високи температури, а молибденът помага срещу киселинна корозия.
Иноксовите комини се произвеждат най-често от стомана клас AISI 304 или AISI 316. Разликата между тях е, че AISI 316 съдържа молибден, което я прави по-устойчива на агресивни химични вещества и киселини. Това е важно в случаите, когато се използват горива, които отделят киселинни кондензати.

Приложения на иноксовите комини

Благодарение на своите отлични характеристики, комините от инокс намират широко приложение в различни области:

• Домашни отоплителни системи – използват се за камини, печки на дърва, газови котли и пелетни камини и горелки.
• Индустриални предприятия – подходящи са за фабрики и производствени съоръжения, където е необходимо ефективно отвеждане на димни газове.
• Ресторанти и хотели – намират приложение в кухни с професионални фурни и скара, където ефективната вентилация е задължителна.
• Котелни помещения – използват се за безопасно отвеждане на газове от големи отоплителни инсталации.
• Болници и лаборатории – намират приложение в системи за отвеждане на вредни изпарения и газове.

 

Регулации и изисквания за иноксови комини

За да се гарантира безопасността и ефективността на иноксовите комини, има редица европейски и национални регулации, които трябва да се спазват. Основните стандарти включват:

• EN 1856-1 и EN 1856-2 – определят изискванията за метални димоотводи, включително издръжливостта на температура, налягане и киселинна устойчивост.
• EN 1443 – общи характеристики на комините и техните минимални изисквания за безопасност.
• ISO 9001 – стандарт за управление на качеството при производството на иноксови комини.
• Местни строителни наредби – в зависимост от държавата и региона, може да има допълнителни правила за монтаж и експлоатация на димоотводните системи.

Предимства на иноксовите комини

Иноксовите комини са предпочитан избор заради редица предимства:

• Дълготрайност – могат да издържат над 20 години без значителни признаци на износване.
• Устойчивост на високи температури – издържат на екстремни топлинни натоварвания без деформации.
• Корозионна устойчивост – защитени от влага и химически агресивни газове.
• Лекота на конструкцията – значително по-леки от тухлените и бетонните комини, което улеснява монтажа.
• Гладки вътрешни стени – намаляват натрупването на сажди и кондензат, което подобрява ефективността на системата.
• Модулност – лесно се монтират и адаптират към различни отоплителни устройства и архитектурни особености.

Недостатъци на иноксовите комини

Въпреки множеството предимства, комините от инокс имат и някои недостатъци:

• По-висока цена – в сравнение с комините от ламарина или тухла, иноксовите комини изискват по-голяма инвестиция.
• Необходимост от прецизен монтаж – за максимална ефективност трябва да бъдат монтирани професионално, което може да увеличи разходите.
• Допълнителна изолация при ниски температури – при външни комини може да се наложи допълнителна топлоизолация, за да се предотврати образуването на кондензат.
   

Комини от ламарина

Комините от ламарина представляват по-бюджетен вариант за изграждане на димоотводни системи. Те се изработват от поцинкована или неръждаема ламарина, която обикновено има по-ниска устойчивост на корозия и високи температури в сравнение с инокса. Затова те са по-подходящи за временни или по-малко натоварени отоплителни инсталации.

Характеристики на ламаринените комини

Ламарината е тънък метален лист, който се произвежда от стомана и може да бъде обработен чрез различни методи за повишаване на устойчивостта му. Най-често използваните видове ламарина за комини включват:

• Поцинкована ламарина – покрита със слой цинк, който защитава стоманата от корозия. Този тип е най-широко използван поради достъпната си цена.
• Неръждаема ламарина – съдържа хром и никел, които осигуряват по-висока устойчивост на корозия в сравнение с поцинкованата ламарина.
• Алуцинкова ламарина – комбинация от алуминий и цинк, която предлага по-добра устойчивост срещу високи температури и външни влияния.

Приложения на ламаринените комини

Благодарение на своята ниска цена и лекота на монтаж, комините от ламарина се използват широко в различни ситуации:

• Временни отоплителни системи – подходящи за сезонно използване или временни строителни съоръжения.
• Помощни постройки – като гаражи, селскостопански сгради и складови помещения.
• Резервни или вторични комини – използват се като алтернатива в случаите, когато основният комин не функционира.
• Малки индустриални обекти – например работилници или малки фабрики с ограничени бюджетни възможности.
• Използване в комбинация с изолация – в някои случаи ламаринените комини се комбинират с топлоизолационни материали за удължаване на техния живот и подобряване на ефективността.

 

 

 

Регулации и стандарти за ламаринени комини

Въпреки че ламаринените комини са по-евтини, за тях също има регулации, които трябва да се спазват, за да се гарантира безопасността и ефективността им. Основните нормативни документи включват:

• EN 1856-1 и EN 1856-2 – определят техническите изисквания за метални димоотводи, включително устойчивостта на температура и налягане.
• EN 1443 – общи характеристики и стандарти за безопасност на всички видове комини.
• Местни строителни наредби – всяка страна има свои специфични правила за монтаж и поддръжка на ламаринени комини.
• Изисквания за защита от корозия – особено за поцинкованите модели, които могат да ръждясват при дългосрочна експлоатация.

Предимства на ламаринените комини

Комините от ламарина предлагат някои съществени предимства, които ги правят привлекателен избор за определени приложения:

• Ниска цена – един от най-достъпните варианти за изграждане на коминна система.
• Лекота и лесен монтаж – могат да бъдат монтирани бързо и не изискват сложни инструменти или специализирана техника.
• Гъвкавост – лесно могат да бъдат оформяни и адаптирани към специфични конструкции.
• Подходящи за краткосрочна употреба – идеални за временни отоплителни решения.

Недостатъци на ламаринените комини

Въпреки предимствата си, ламаринените комини имат и някои недостатъци:

• Податливост на корозия – поцинкованата ламарина може да ръждясва с времето, особено при влажни условия.
• По-кратък живот – в сравнение с иноксовите комини, тези от ламарина имат по-ниска устойчивост и се износват по-бързо.
• Ограничена термична устойчивост – не са подходящи за много високи температури, особено ако не са защитени с допълнителна топлоизолация.
• Изискват редовна поддръжка – необходимо е често почистване и проверка за корозия, за да се избегнат повреди.

 

Основни части на коминната система

Коминната система се състои от няколко основни компонента, които работят заедно, за да осигурят безопасното и ефективно отвеждане на димните газове. Всеки елемент изпълнява специфична роля в структурата на комина и е от съществено значение за неговата дълготрайност и функционалност. Ето по-подробно описание на основните части:

Димоотводи

Димоотводите са основната част на комина и представляват тръбите, по които се отвеждат димните газове от отоплителния уред. Те могат да бъдат:

• Прави димоотводи – използват се за вертикални участъци на комина, където няма нужда от промяна в посоката на димния поток.
• Гъвкави димоотводи – използват се в сложни инсталации, където се налага преминаване през тесни или извити пространства. Те са особено полезни при реновиране на стари коминни системи.

Димоотводите трябва да бъдат изработени от топлоустойчиви и корозионноустойчиви материали, като неръждаема стомана или керамика, за да се гарантира дълготрайност и безопасност.

 

 

Скоби

Скобите са монтажни елементи, които осигуряват стабилността на коминната система, като фиксират димоотводите и другите компоненти към стената или тавана. Те са изключително важни за предотвратяване на размествания и вибрации, които могат да доведат до компрометиране на системата. Скобите се изработват от устойчиви на корозия материали, за да издържат дългогодишна експлоатация.

 

Преходи

Преходите служат за свързване на различни диаметри и типове тръби в коминната система. Те са необходими, когато се налага адаптиране на димоотвода към специфичните изисквания на отоплителния уред или когато се правят преходи между различни материали (например от керамичен към метален комин).

 

Обшивки

Обшивките се използват за защита на външната част на комина от атмосферни влияния като дъжд, сняг, вятър и ултравиолетово лъчение. Те предотвратяват проникването на влага в изолацията и конструкцията на комина, което може да доведе до корозия и напукване. Обшивките обикновено се изработват от поцинкована стомана, алуцинкова сплав или неръждаема стомана.

 

Розетки

Розетките са декоративни и функционални елементи, използвани при преминаване на комина през стени, тавани или покриви. Те също така служат за термична защита, като намаляват риска от прегряване на околните материали и предотвратяват натрупването на замърсявания около отвора на комина.

 

 

Тройници

Тройниците позволяват разклоняване на коминната система, като дават възможност за свързване на повече от един отоплителен уред към един и същи комин. Те се използват и за създаване на ревизионни отвори за почистване и инспекция. За да се гарантира безопасност, при използването на тройници трябва да се спазват правилата за минимално разстояние между свързаните уреди и ефективно отвеждане на димните газове.

 

Колена

Колената се използват за промяна на посоката на димоотвода. Най-често срещаните варианти са:

• 45-градусови колена – използват се за плавни преходи, когато е необходимо леко изместване на посоката.
• 90-градусови колена – при инсталации, където се изисква рязък завой, например за свързване на хоризонтален димоотвод с вертикален комин.

Използването на твърде много колена може да намали ефективността на тягата и да затрудни отвеждането на димните газове, затова те трябва да бъдат поставяни само когато е необходимо.

 

 

Топлообменници

Топлообменниците са допълнителни устройства, които се монтират в коминната система с цел улавяне и оползотворяване на част от топлината, съдържаща се в димните газове. Те работят, като отвеждат част от топлинната енергия обратно в помещението или към системи за подгряване на вода, което повишава общата ефективност на отоплението и намалява разходите за гориво.

 

Шапки

Коминните шапки се монтират в горната част на комина и изпълняват няколко важни функции:

• Предотвратяват навлизането на дъждовна вода и сняг, които могат да увредят вътрешността на комина.
• Намаляват риска от навлизане на птици и насекоми в димоотвода.
• Подобряват тягата на комина, като насочват въздушния поток и предотвратяват създаването на обратна тяга.

Съществуват различни видове коминни шапки, включително статични, ротационни и регулируеми модели, които оптимизират работата на коминната система в зависимост от специфичните нужди.

 

 

Как да изберем правилния комин

Изборът на правилния комин зависи от няколко ключови фактора, сред които са видът на отоплителния уред, горивото, изискванията за безопасност и конструктивните особености на сградата. Неправилно подбраният комин може да доведе до намалена ефективност на отоплението, лоша тяга и дори до рискове от натрупване на въглероден оксид и пожари. Ето някои от най-важните аспекти, които трябва да се вземат предвид при избора на комин.

 

Вид на отоплителния уред и горивото

Типът на отоплителния уред е първото, което трябва да се вземе предвид при избора на комин. Различните уреди изискват различни характеристики на комина:

• Камини и печки на дърва – изискват комини с добра термоустойчивост и голям диаметър за оптимална тяга. Често се препоръчват изолирани (двустенни) комини за по-добра ефективност.
• Газови котли – използват се както едностенни, така и двустенни димоотводи, но с по-малък диаметър. Необходимо е да се спазват изискванията за отвеждане на кондензат.
• Пелетни котли и горелки – изискват комини с добра термоизолация, тъй като работят при по-ниски температури от дървесните печки, но генерират кондензат, който трябва да бъде ефективно отвеждан.
• Индустриални и професионални отоплителни системи – често се използват големи, изолирани димоотводи с устойчивост на киселинна корозия и високи температури.

 

Разлика между едностенни и двустенни (изолирани) комини

При избора на комин трябва да се определи дали ще се използва едностенен или двустенен (изолиран) димоотвод. Разликата между тях е съществена и зависи от конкретното приложение.

• Едностенни комини – изработени са от един слой метал (инокс или ламарина) и са подходящи за вграждане във вече съществуващи коминни канали или вътрешни помещения. Те са по-достъпни като цена, но не предлагат добра термоизолация, което може да доведе до кондензация на димните газове.
• Двустенни (изолирани) комини – състоят се от два слоя метал, между които има изолационен материал (минерална вата). Тези комини се използват при външен монтаж, където има риск от охлаждане на димните газове. Те намаляват образуването на кондензат, подобряват тягата и удължават експлоатационния живот на коминната система.

 

Диаметър и височина на комина

Друг критичен фактор при избора на комин е неговият диаметър и височина. Ако диаметърът е твърде малък, димните газове няма да се отвеждат ефективно, което може да доведе до обратна тяга и натрупване на сажди. Ако е твърде голям, може да се загуби част от ефективността на отоплителния уред.
Препоръчителната височина на комина зависи от типа на отоплителния уред и конфигурацията на сградата, но обикновено е между 4 и 8 метра. По-високите комини осигуряват по-добра тяга, но е важно да бъдат стабилно закрепени, особено ако са монтирани външно.

 

Спазване на регулации и стандарти

При изграждането на комин е важно да се спазват всички приложими регулации и стандарти за безопасност. В зависимост от местното законодателство могат да се изискват специални изолации, защити срещу корозия и пожароустойчиви материали. Основните стандарти, които се прилагат за комини, включват:

• EN 1856-1 и EN 1856-2 – стандарти за метални димоотводи, определящи тяхната устойчивост на температура, налягане и корозия.
• EN 1443 – общи характеристики и изисквания за безопасност на коминните системи.
• Местни строителни наредби – регламентират как трябва да се проектират и монтират комини според специфичните изисквания на региона.

 

Допълнителни съображения при избора на комин

Освен техническите спецификации, е важно да се вземат предвид и някои практически аспекти:

• Монтажна сложност – някои комини изискват по-сложен монтаж и професионална инсталация, което може да увеличи разходите.
• Експлоатационни разходи – двустенните комини обикновено изискват по-малко поддръжка и имат по-дълъг живот в сравнение с едностенните варианти.
• Влияние на околната среда – използването на материали с висока устойчивост и дълготрайност намалява нуждата от честа подмяна и е по-екологично решение.

 

 

Инструкции за инсталиране на комин в 5 стъпки

1. Изграждане на основата на комина

За да бъде коминът стабилен и сигурен, е необходимо здраво да го закрепите към земята или стената на сградата. Съществуват три основни метода за монтаж:

• Стенно закрепване.
• Подов монтаж с телескопична опора.
• Подов монтаж върху бетонна плоча.

Ако сте избрали третия вариант, можете да пропуснете тази стъпка.

a) Монтиране на стенна стойка

• Отбележете местата за пробиване на отвори.
• Пробийте дупки и поставете дюбели.
• Закрепете стойката към стената с винтове.

b) Закрепване на телескопичната подпора

• Завийте телескопичната опора върху равна бетонна повърхност.

2. Монтиране на ревизионния елемент

Стойката на комина служи като основа, върху която се поставя ревизионният елемент. Той е изключително важен за лесно почистване и поддръжка.
В долната част на стойката има капак с малък отвор и дренажна тръбичка, която отвежда конденза, предотвратявайки натрупването на влага и сажди. Важно е кондензът да бъде правилно събран или отведен, а не просто да се стича в земята.

Монтаж:

• Прикрепете ревизионния елемент към основата на стойката, като поставите капачката на тройника с отвора надолу.

 

3. Поставяне на Т-образния елемент и стенната розетка

Т-образният елемент се монтира над ревизионния елемент и осигурява връзката между комина и димоотвода на печката чрез адаптор.

Стъпки:

• Поставете Т-образния елемент върху ревизионния елемент.
• Плъзнете стенната розетка върху страничната тръба на тройника и я свържете с адаптора.

4. Определяне на височината на комина

В тази стъпка димоотводите се подреждат един върху друг до достигане на желаната височина.

Монтаж:

• Инсталирайте първия димоотвод върху Т-образния елемент.
• Закрепете го със скоба за комин.
• Повторете процеса, докато коминът достигне необходимата височина.
• На всеки 2 метра фиксирайте димоотводите към стената със скоба, поставяйки я в точката на свързване между два димоотвода.

Важно:
Ако стрехата на покрива възпрепятства вертикалния монтаж на комина, можете да използвате:

• Обшивка за наклонен покрив
• Двойно коляно за димоотвод, за да изместите комина

5. Поставяне на шапката на комина

Последният етап от монтажа е поставянето на шапката. Едно от предимствата на този тип комини е, че могат да бъдат оборудвани с различни видове шапки, което позволява адаптиране при смяна на камината в бъдеще.

Монтаж:

• Поставете завършващата шапка върху комина.

Забележка:
Муфите на димоотводите винаги трябва да бъдат ориентирани нагоре – в посоката на движение на дима.

 

 

Свързване на няколко отоплителни уреда към един комин

Свързването на повече от една камина или печка към един и същи комин може да бъде удобно решение, но изисква внимателно планиране и спазване на строгите правила за безопасност. Основното изискване е, че всеки отоплителен уред трябва да има достатъчен въздушен поток за ефективно отвеждане на димните газове, без да се създава обратна тяга.

Изисквания и препоръки:

• Диаметърът на комина трябва да бъде достатъчно голям, за да поеме дима от всички свързани уреди, без да се получава задържане на газове.
• Използване на тройници и специални преходи, които да осигурят правилното насочване на димните газове и да предотвратят смесването на обратен въздушен поток.
• Всеки уред трябва да бъде свързан на различно ниво – когато свързвате повече от един уред, препоръчително е връзките да бъдат разположени на различна височина, за да се избегне смесването на димните газове.
• Избягване на прекалено дълги хоризонтални участъци, които могат да намалят тягата и да предизвикат натрупване на сажди.
• Инсталиране на клапани за предотвратяване на обратна тяга, които ще гарантират, че димът от един уред няма да навлезе в другия.

 

Възможни рискове:

• Обратна тяга и проникване на дим в помещението, ако коминът не е с достатъчен капацитет или е неправилно изграден.
• Натрупване на въглероден оксид, което представлява сериозен риск за здравето.
• Намалена ефективност на отоплителните уреди, ако коминът не може да осигури необходимото сцепление.
• Разпространение на огън, ако инсталацията не е направена правилно и не е спазена необходимата пожарна безопасност.

Ако планирате да свържете повече от една камина или печка към един комин, най-добре е да се консултирате с професионален коминочистач или специалист по отоплителни системи. Това ще гарантира, че конструкцията е безопасна и ефективна.

 

Поддръжка и почистване на комините

Правилната поддръжка и почистване на комините, независимо дали са от инокс или ламарина, е от съществено значение за безопасността и ефективността на отоплителната система. Редовното почистване предотвратява натрупването на сажди и кондензат, които могат да доведат до запушвания, намаляване на тягата и дори до риск от пожар.

 

Почистване на иноксови комини

Иноксовите комини са устойчиви на натрупване на сажди, благодарение на гладките си вътрешни стени, които затрудняват прилепването на нагар. Въпреки това, при използване на твърдо гориво като дърва или въглища, е необходимо редовно почистване. Препоръчително е инспекция и почистване най-малко два пъти годишно. Методи за почистване включват:

• Механично почистване – с помощта на четки с метални или пластмасови влакна.
• Химически препарати – използване на прахове и гранули, които разтварят саждите и предотвратяват натрупването им.
• Професионални услуги – наемане на специалисти, които разполагат с професионално оборудване за детайлно почистване.

 

 

Почистване на ламаринени комини

Ламаринените комини са по-податливи на корозия, особено ако са изложени на влага или ако горивото произвежда киселинни кондензати. Затова тяхната поддръжка трябва да бъде още по-внимателна. Основните препоръки за почистване на ламаринени комини включват:

• Поне два пъти годишно механично почистване – с подходящи четки, за да се избегне натрупване на сажди и ръжда.
• Антикорозионна защита – нанасяне на специални защитни покрития, които да удължат експлоатационния срок на комина.
• Проверка за ръжда и повреди – редовно оглеждане на ламаринения комин за признаци на износване и навременно предприемане на мерки.
• Използване на коминни шапки – предотвратяват проникването на дъжд и влага, които ускоряват корозията.

Общото правило за всички видове комини е, че поддръжката трябва да се извършва редовно и в съответствие с препоръките на производителя. Това гарантира тяхната безопасност, ефективност и дълготрайност.
 

10 най-често срещани проблеми с комините и тяхното разрешаване

Комините могат да срещнат различни проблеми по време на експлоатацията си, които могат да доведат до намалена ефективност, замърсяване на въздуха или дори пожари. В тази секция ще разгледаме 10-те най-често срещани проблеми и как могат да бъдат решени:

 

Лоша тяга в комина

Проблем: Коминът не успява да отвежда дима ефективно, което води до задимяване на помещението.
Решение: Проверете височината и диаметъра на комина – неправилните размери могат да причинят лоша тяга. Монтирането на коминна шапка може да подобри сцеплението.

 

Обратна тяга

Проблем: Димът се връща обратно в помещението вместо да се издига нагоре.
Решение: Това може да бъде причинено от запушен комин, липса на достатъчно входящ въздух или неправилна конструкция. Уверете се, че коминът е чист и вентилацията в помещението е добра.

 

Запушване от гнезда на птици или насекоми

Проблем: Птиците често гнездят в комините, а паяжините и насекомите могат да създадат препятствия.
Решение: Инсталирайте коминна решетка или специална шапка, за да предотвратите навлизането на животни.

 

Кондензация и натрупване на влага

Проблем: Водна пара се кондензира в комина, което води до корозия и разрушаване на стените.
Решение: Използването на двустенни изолирани комини и правилна вентилация може да намали натрупването на кондензат.

 

Корозия на металните части

Проблем: Високата влажност и киселинните съединения в дима могат да доведат до ръжда и повреди.
Решение: Използвайте неръждаема стомана за по-добра устойчивост и редовно проверявайте комина за признаци на корозия.

 

Натрупване на сажди и креозот

Проблем: Саждите и креозотът могат да се натрупват по стените на комина, което увеличава риска от пожар.
Решение: Редовно почиствайте комина, особено ако използвате твърдо гориво като дърва или въглища. Използването на сухи дърва и химически почистващи средства може да помогне за намаляване на отлаганията.

 

Пукнатини и структурни повреди

Проблем: С времето тухлените и металните комини могат да се напукат или разрушат.
Решение: Ако има малки пукнатини, те могат да бъдат поправени с термоустойчиви материали. При сериозни повреди е необходимо частично или пълно обновяване на комина.

 

Въздушни течения, които влияят на тягата

Проблем: Вятърът около комина може да създаде проблеми с нормалното отвеждане на дима.
Решение: Инсталирайте дефлекторна шапка, която подобрява тягата и намалява влиянието на външните условия.

 

Прегряване и деформация на комина

Проблем: Прекалено високите температури могат да доведат до разширяване и повреда на коминните елементи.
Решение: Използването на термоустойчиви материали и двустенни комини може да намали риска от прегряване.

 

Проблеми със съвместимостта между отоплителния уред и комина

Проблем: Ако коминът не е правилно проектиран за вида гориво или отоплителния уред, това може да доведе до неефективно горене и лоша тяга.
Решение: Консултирайте се със специалист преди закупуването на комин, за да гарантирате, че той е подходящ за вашата отоплителна система.